Привързано родителство и самостоятелен сън?

Привързаното родителство е подход, който се основава на силната връзка между родителя и детето, създадена чрез непосредствено обгрижване, докосване и отговор на всяка нужда на детето.

За всеки, който не е запознат, привързаното родителство е родителска философия, популяризирана от д-р. Уилям и Марта Сиърс в публикация от 1993 г. „The Baby Book“. Идеята накратко е да осигурим максимална близост и отзивчивост. Вие носите бебето си, споделяте леглото с бебето си, кърмите го на поискване и веднага отговаряте на плача му.

На теория това създава силна привързаност между майката и бебето, което води до добре приспособени деца, които израстват щастливи, здрави, допринасящи за обществото членове.

Привързаното родителство и добрия сън

Привързаното родителство предполага съвместно спане с детето, което може да се каже, изключва възможността за самостоятелен сън. И докато методите, по които работим не изключват нито съвместното спане, нито приспиването от родител, все пак има случаи, когато насърчаването на самостоятелност е ключово. Някои от семействата, с които работим, са със силно нарушен сън, който води до лоша семейна динамика, родителите са на предела на силите си да се справят с отговорностите, децата са изнервени и с влошено физическо състояние в следствие на недоспиване. Затова реалистично можем да приемем, че промяната в такива случаи е крайно належаща и би довела до повече позитиви.

Работили сме с повече от няколко клиенти, които се присъединяват към идеологията за привързано родителство и обикновено се чувстват сякаш малко „изневеряват“ на препоръчителните практики, когато учат детето си да заспива самостоятелно.

Защо обаче добрите родителски практики не изключват това да осигурим добри навици за сън?

В действителност няма убедителни доказателства, които да показват, че крайното привързано родителство е по-добро или по-лошо от другите стилове на родителство. Тази теория, макар и привлекателна за много родители, често се счита за прекомерна и може да не съответства напълно на научно доказаните принципи на теорията за привързаността на Мери Ейнсуърт.

Теорията за привързаността на Мери Ейнсуърт, която се основава на наблюдения на взаимоотношенията между деца и хората, които се грижат за тях, поставя акцент върху сигурната привързаност. Според Ейнсуърт, децата с "сигурна привързаност" се чувстват уверени в присъствието на родителите си, но също така

са способни да изследват света и да се развиват самостоятелно. Тази сигурност идва не от постоянната физическа близост или непрекъснато внимание, а от доверието на детето, че родителят ще бъде наличен и подкрепящ, когато това е необходимо.

В контраст, привързаното родителство според д-р Сиърс насърчава постоянна физическа близост, включително практики като съвместен сън. Докато тези практики могат да създадат силна връзка между родителя и детето, те не винаги съответстват на необходимостта детето да се научи да бъде самостоятелно и да изгражда умения за саморегулация.

Теорията на Ейнсуърт подчертава баланса между близостта и предоставянето на пространство за независимост, което е от съществено значение за здравословното развитие на детето.

Потенциални негативни последствия от крайното привързано родителство

Крайното привързано родителство може да има някои нежелани последици както за детето, така и за родителя. Когато родителите са постоянно на разположение за всяко малко нещо, което детето изисква, това може да ограничи способността на детето да се научи да се справя със стреса и разочарованията самостоятелно. Способността за саморегулация е критичен аспект на детското развитие, който позволява на децата да се адаптират към нови ситуации и да решават проблеми.

Освен това, непрекъснатото физическо присъствие на родителя може да доведе до зависимост на детето от родителя за емоционална подкрепа, вместо да го насърчи да изгражда свои собствени умения за справяне. В крайна сметка, това може да затрудни детето при изграждането на автономност и увереност в собствените си способности.

От друга страна за родителите, крайното привързано родителство може да бъде изтощително и да доведе до прегаряне, тъй като те се опитват да задоволят всяка нужда на детето. Това може да намали тяхната способност да се грижат за себе си и да поддържат други важни взаимоотношения и дейности. Родителите, които се чувстват претоварени, са по-малко способни да предоставят качествено и стабилно родителство.

Заключение

Докато привързаното родителство може да има своите положителни аспекти, важно е да се поддържа баланс. Теорията на Мери Ейнсуърт за привързаността показва, че сигурната връзка между родителя и детето не изисква постоянно физическо присъствие, а по-скоро доверие и готовност за подкрепа. Прекомерната ангажираност и непосредствено обгрижване могат да затруднят развитието на самостоятелност и самоувереност у детето и да изтощат родителя. Важно е да се намери златната среда, която насърчава както близост, така и независимост. Ето защо един балансиран и внимателен подход в обучението по сън може да доведе до позитивна динамика между родител и дете и да благоприятства доброто здраве и развитие на мъничето.

Запази консултация тук